Недялко Йорданов на 85! Честват го със спектакъл и премиера в Народния театър
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес големият поет и драматург Недялко Йорданов навършва 85 години. Юбилеят му ще бъде честван на 26-и този месец на голямата сцена в Народния театър с хитовия му авторски спектакъл „Каквото, такова“.
Там ще се състои и премиерата на най-новата му стихосбирка „Момчето, което говори с морето“. „Тя събира всички мои стихотворения, които съм писал за морето от 15- до 85-годишен – цели 70 години“, каза за „Ретро“ Недялко Йорданов. Книгата е финансирана от Община Бургас и кметът Димитър Николов също ще присъства на юбилейната вечер в Народния театър.
„От една страна, си казвам – това ми е последният, няма повече юбилеи. От друга страна, си казвам, че въпреки че няма да има повече тържествени юбилеи, животът няма край. За мен животът е: влизаш от едната врата, излизаш от другата врата и влизаш в друга стая. Така че не вярвам в своя край, не вярвам изобщо в края на живота. Сигурен съм, че като напусна тукашния живот, отивам там, където ме чакат всички мои приятели и близки. Напоследък загубих много приятели. Но не съм ги загубил фактически, те ме чакат“, сподели преди рождения си ден любимият на поколения българи поет.
„Скъпи приятели, няма да скрия, че се вълнувам твърде много от срещата с публиката на 26 януари в Народния театър – написа във фейсбук профила си Недялко Йорданов по повод предстоящия спектакъл „Каквото, такова“. – Наистина това ще бъде и нещо като мой 85-годишен юбилей, но аз мисля преди всичко за самото представление, което премина през много тежки перипетии в продължение на тези 4 години от неговата премиера. Отидоха си от този свят Валя Гиндева, Емилия Радева, Иван Налбантов, разболяха се Богдан Глишев и Жоржета Чакърова. Дойдоха нови артисти на тяхно място, различни и също така талантливи.
За съжаление, или за моя радост, билетите за спектакъла отдавна са свършили, но се надявам той да продължи да се играе. Това може да проверите, ако се интересувате.
Това стихотворение е писано по време на репетициите. Театърът си остава моята радост и болка за цял живот.
РАЗКОШ
Живея като в сън... Живея механично...
И вече не се питам: Това пък аз ли съм?
И все си мисля : Всъщност това е симпатично......
И някак си безгрижно съм тръгнал вече към...
Към... Знам ли към какво... И хич не ми е страшно...
Щом толкова приятели отседнали са там...
Не мисля за напред... Живея си сегашно...
Признавам си понякога, че малко ме е срам...
Не е нормално... Виждам... Каква самохипноза...
Да си живееш с чувството, че всъщност няма край.
Прекрасен наркотик! Със ежедневна доза...
Самовнушена вечност... Спокоен битов рай...
Събуждам се... И ставам... Кафе... И репетиция...
В театъра... Във същия, във който нявга бях.
И само представете си... Пак същата амбиция.
Да се докажа пак... Без скрупули... Без страх.
Очаквам свойта публика... Нима не ми омръзна...
Ах, толкова години... И съща суета...
Уж всичко е изпитано... Защо така ме бъзна
пак тази ненаситност… Продукт на младостта!
Защо ламтея още и още... Стига вече...
За бис... Аплодисменти... Поредният поклон...
Не проумяваш, виждам... Опомняй се, човече...
Отиваш си... Такъв е природният закон...
Не... Няма да проглеждаш... Живей си... Механично...
И всекидневно... Сутрин... И ден... И после нощ...
И хич не се залъгвай, че ти е безразлично...
Животът е прекрасен... Животът е разкош...
Неотдавна поетът издаде забележителните си мемоари „Житие и страдания грешнаго Недялко“. От страниците на тези уникални спомени оживяват образите на редица значими творци на българската култура, възкръсват знакови личности от историята ни, отново като на филм пред очите ни се появяват повратните моменти и събития в живота на всеки един от нас. И всичко това е пресъздадено чрез много поезия, епиграми, писма, документи, интервюта и снимки. Редом с мемоарния том на книжния пазар все още може да се намерят и последните три стихосбирки на Недялко Йорданов – „Не ми се тръгва“, „Все още“ и „Епопея на незабравимите“.
